Здравейте!

Ето ни отново заедно, в моята история!

Родена съм в малко село, до гр.Карлово.Не помня татко, починал е, когато съм била на 2 г.Помня само, многото хора в дома ни и това, как ме прегръщаха и подаваха от ръце на ръце.Живеех с майка ми и брат ми, който беше постоянно по болниците и майка се разкъсваше от това, да ходи на работа в ТКЗС- то, на нивите ни, от където идваше прехраната ни, или по болниците, за да се гриже за брат ми.

Не сме гладували, но и не сме имали много неща, които другите на село имаха.

Незная, дали някой познава живота на село от тези години, но аз го познавам до болка.

След училище, ходих по нивите , за да помагам на мама.През ваканцята ходех да работя с нея на ТКЗС-то, за стотинки.

Защо така е устроен живота, някой да  има много, а други, да нямат.Да са обречени да бъдат бедни.Това си мислех постоянно, докато  си мечтаех да имам и аз много ,много неща.Да имам часовник.Представяте ли си? Часовник.И не само това.Аз имах много мечти.Да имам и акордеон.Щастлива бях, че можех да вземам акордеона на моя братовчедка, за по няколко дни, за да посвиря, но исках, да имам мой.

И не само за това мечтаех,нее!Аз имах още по-голяма мечта. Исках, да видя София.Да се кача на влака,на който чувах всяка сутрин тракането му, за да ме отведе там, в големият град.Ставах сутрин в 4 ч, за да чувам това тракане....Мечтаех да уча там, да имам дом, семейство, деца, автомобил,мечтаех да пътешествам и опознавам света.Аз имах своите мечти!

На 15 г, аз бях в София.Учех и работех.И непредставах, да мечтая.

Знаете ли, какво е да си в голям град, на 15г?Момиче от село, което много пъти, бъркаше посоките и вместо трамвая на една посока, се качваше в обратната? Не?Аз го зная .Повярвайте ми, това е страшно.И при това, да няма на кого да звъннеш, на кого да се обадиш, кого да попиташ, на кого да се довериш.Сам.Сама.Но, с мечтата си.

Повярвайте ми, мечтата на човек е това, което му дава сили и вяра и дух, че ще се пребори със всичко и един ден, ще има това, за което мечтае.

Днес, аз имам всичко за което мечтаех тогава.

Имам страхотно семейство, съпруг,две прекрасни дъщери,уютен дом и не само един- три, автомобил и не само един – три.

Аз изградих кариера, която ми носеше удовлетворение и признание.

Всичко това, аз постигнах и благодарение на това, че живота ме беше научил на своите правила.И аз ги спазвах.Знаете ли, колко пъти ми се искаше, да има кой да ми помогне, да ми подаде ръка, да мога да се посъветвам.Да има някой, който може да ме посъветва  кое да направя и как да го направя.Нямах  на кого.Мама и брат ми, починаха рано, когато бях много, много млада.А толкова имах нужда от това.

И тогава си казвах: Това са изпитанията на живота.Аз  трябва да се справя.Аз мога да се справя.Аз съм длъжна да се справя.Аз мога и трябва да направя така, че децата ми да не се срамуват от мен, а да се гордеят с мен.Аз трябва да бъда техният пример.

Това ми даваше сила, увереност и много, много желание да помагам на хората.

Тези, които ме познават и ще прочетат моята история, ще потвърдят това.

И днес, аз с още по-голяма сила искам да помагам на хората.

Да бъда полезна на хората с това, което знам, това което сам научила, с това , което съм се срещнала.Това ми дава нови мечти, които аз с нова сила искам да постигна, да осъществя.Големи мечти имам  сега.Годините не са от значение.Важното е,какво искам да направя още в този живот, какво искам да постигна.А аз искам много.Аз знам какво искам.Аз знам как да го постигна.И аз ще го постигна.

Ако и Вие имате мечти, ако Вие искате повече от живота, ако  имате своите съмнения, страхове и несигурност, аз съм готова да Ви подкрепя, да Ви помогна  в това, да промените живота си, да сбъднете мечтите си.Елате да направим това заедно.

Обадете се  и ние ще направим нужното заедно, за да сбъднете Вашите мечти.

А това е прекрасно!!

Очаквам Ви!

E-mil: pepiignatova@abv.bg

Skype: pepa..ignatova

За да вървим заедно към успеха:

Ваша:

Пепа Игнатова